Западните покрайнини. България и Югославия 1919-1931.
С. 2009 Издателство „За буквите – О писменехь“ София, 2009 автор – Венцислав Велев
След разпадането на Османската империя на Балканите няма нито една християнска държава, която да е със завършено национално освобождение. Стремежът към етническо обединение става въпрос номер едно във вътрешната и външна политика на отделните държави. Само че този стремеж е съпроводен с борби за хегемония и ламтеж за нови територии…
Сред три последователни войни и две национални катастрофи, България така и не решава своя национален въпрос – твърде жесток е нейния исторически жребий. На конференцията за мир в Париж победителите диктуват най-тежките условия, които победените са принудени да приемат: от България се откъсват територии, принадлежали й векове наред, независимо че населението в тези земи е с доказана българска принадлежност.
В книгата подробно е разгледана само част от трагедията след Ньойския договор – абсурдът на новата българо-югославска граница, осакатеният живот на хилядите бежанци, потърсили спасение в България, системната денационализаторска и асимилационна политика на Белград спрямо българите, останали в заграбените Западни покрайнини.
Близо 100 години от тогава и един проблем, останал нерешен…