Обект на настоящата статия е съществуващата в страната читалищна мрежа, която по своята същност е част от общата мрежа на културни институции. Оценявайки спецификата на читалището, като самостоятелно юридическо лице с нестопанска цел и в същото време като значима обществена организация в страната, се явява необходимостта принципите и подходи на управление да бъдат специфицирани. От значение е да се да се направи градация, както и разделение между общото управление и специфичното такова. В тази връзка е важно да се предостави нова информация и изгради съвременно отношение спрямо структурата и функции на читалищата, в контекста и на тяхното развитие.
Пълният текст на статията можете да видите ТУК
