Статия на в. „Капитал“
Преди осем години така започва един от най-интересните и мащабни проекти в науката и архивите, който се осъществява и в момента – за дигитализацията на ръкописите и документите в Зографския манастир в Света гора от учени в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, БАН и Църковно-исторически и архивен институт (ЦИАИ). С тяхна помощ от библиотеката изникват неочаквани съкровища – стотици документи от Османската империя, рецепти за ястия и мехлеми отпреди векове, безценният за българската история пряк достъп до документи, запазили живо присъствието на големи личности – патриарх Евтимий, Паисий Хилендарски, св. цар Петър и още много други — включително и ръкописи на японски език от края на XIX в. В края на октомври Софийският университет „Св. Климент Охридски“ и Зографската света обител подписаха 10-годишно споразумение, в което акцентът е развитието на архива след неговата дигитализация. Първите договори за работа по проекта са от 2010 г., но само с отделни учени (и то между тях и манастира), докато се преодолее натрупаното междуинституционално недоверие. В началото много от тях работят на доброволни начала или със скромно подпомагане от университета, фонд „Научни изследвания“ и новоучредената фондация на обителта. Преди две години Софийският университет с неговия Университетски комплекс по хуманитаристика решиха да финансират няколко изследователски екипа, които да започнат обработването, изследването и публикуването на документи и ръкописи, част от архива на манастира в Атон. Общата стойност на проекта е около 50 000 лв. за 24 месеца.
Първенец в заснемането на архива на полустрова обаче е манастирът „Хилендар“, който още през 70-те години по инициатива на сърби в САЩ и негласното одобрение на правителството в Белград прави т.нар. Хилендарска стая в Държавния университет в Охайо, САЩ. Там заснетите и документирани ръкописи са достъпни за учени от цял свят. Следвайки този пример, българските специалисти създават Зографската стая (вижте карето) в библиотеката на Софийския университет, където дигитализираните документи от манастира ще бъдат достъпни за учените. „В славистиката в нашето съвремие мъжете са по-скоро малцинство, така че това е повече от добре дошло“, уточнява отец Козма с препратка към забраната за женско присъствие в Атон. „А ние помежду си и така се наричаме – учените, работещи по проекта – Зографското съдружие Паралелно с дигитализацията манастирът предприема мащабни усилия в преоборудването на архива по най-съвременни технологични образци, за да запази и консервира оригиналите на вековните ръкописи и документи. Тъй като електричеството на Света гора е от генератор и непостоянно, това изисква прилагането на всякакви иновативни техники за създаване на идеален климат с минимална или дори без енергия – като например използването на специфични мазилки, подови покрития според особеностите на мястото, като монасите се допитват до световно признати учени. Оцелелите библиотеки от Второто българско царство до наши дни са едва две – тази в Хилендарския манастир и тази в Зографския. „Ние имаме малко запазени царски укази от това царство – освен че са малко, те са разпръснати и повечето не се намират в България“, разказва отец Козма. Той припомня, че в манастира има ръкописи от неговото основаване през X век до 30-те години на XX век. „Това е непрекъсната ръкописна, славянска/българска езикова традиция в продължение на над десет века“, пояснява той. Освен прочутата „История славянобългарска“, писана от Паисий Хилендарски, библиотеката съхранява и част от творчеството на патриарх Евтимий, както и на Григорий Цамблак.
Пълният текст на статията може да се види на – http://www.capital.bg/
