Необичаен каменен пейзаж се разстила в Северозападна България – това са Белоградчишките скали, всяващи респект и благововение със зловещите си, озъбени в небето каменни грамади. Районът е надупчен със зейнали към царството на Хадес пропасти, каньони и пещери. А най-известната сред тях е Магурата.
Пещерата Магура се намира в северозападна България, на около 180 км от София и 17 км от гр. Белоградчик. До нея се стига по асфалтиран път. Магурата е една от най-големите пещери в България. Общата дължина на откритите досега галерии е около 2500м а площта е над 30 000 кв.м. Тя е изградена от долнокредни дебелослойни бели варовици. Образуването е започнало преди около 15млн. години. Тектоничните процеси са оформили три пукнатини. Пещерата се състои от една главна и три странични галерии. Отделните зали имат колосални размери – дължина над 200м. ширина повече от 50м. и височина над 20м.
Пещерата заедно с района около нея е обявена за природна забележителност. Най-голямото по площ вътрешно езеро в България се намира в непосредствена близост до пещерата – Рабишкото езеро. В едно от разклоненията на пещерата се произвежда пенливо вино, поради идеалните за това условия – много близки до тези в областта Шампания. В пещерата са открити кости от пещерна мечка, пещерна хиена и др. По стените могат да се видят рисунки от ранната бронзова епоха. Рисувани са през времето от 3000 до 1200 г. пр.н.е. Рисунките изобразяват предимно ловни сцени. Входът на пещерата е от южната срана, а изходът – от северозападната. В пещерата има множество сталактити, сталакмити, сталактони, синтрови езерца. Някои от образуванията впечатляват с размерите си – Големият сталактон е висок 20м. и има диаметър 4м. в основата си. Падналият бор е най-големия сталагмит, открит в изследваните български пещери с дължина 11м. и диаметър в основата 6м. В пещерата може да се наблюдава изключително редкия процес на образуване на пещерно мляко.
