Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик. През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва – в страдание, болка и любов, и го показва чрез възкресение. Всички служби през Страстната седмица се отличават с особено дълбоки религиозни преживявания за православните християни.
На Велики понеделник Иисус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се тълпа. Храмът за молитви бил превърнат в тържище и в гнева си Божият син прекатурил масите на търговците. Затова на Велики вторник Иисус прекарал в нравствени напътствия, а според църковния канон денят е отреден за смирение. В деня на Светата и Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за 30 сребърника. Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнственото причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“. После вдигнал чашата и казал: „Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете“. След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден. Велики петък, известен още като Разпети петък, е денят, в който е разпнат Иисус Христос, и е посветен на неговите страдания. Вечерта на Велики петък при плащеницата с изобразеното на нея тяло на мъртвия и положен в гроба Иисус се извършва т.нар. опело Христово. На Велика събота се отбелязва погребението на Господ Иисус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината – ада. Когато Христос починал като човек, тялото му било положено в гроба. Душата му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души. В третия ден душата и тялото отново се обединили и тялото възкръснало от мъртвите. Вечерта срещу неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравяват с „Христос воскресе!“, а отговорът е „Воистина воскресе!“.
