През 2019 г. се навършват 125 години от публикуването на първото самостоятелно издание на романа „Под игото“.
Замисълът на „Под игото“ датира от 1887 г. Емигрант в Одеса (където прекарва около една година – 1887 г.), Иван Вазов започва работа над романа. С известни прекъсвания тя продължава до началото на 1889 г. Желанието му е да създаде роман, подобен на „Клетниците“ на Виктор Юго. Тази идея – „родена една нощ“ – по думите на самия автор – прозира още в първите редове: „избягването на Огнянова в къщата на чорбаджи Марка напомня донегде нощното посещение на Jean Valjean в дома на свещеника Bienaimé. […] Много от епизодите в романа са плод на личните ми спомени и наблюдения. Повечето от действующите лица са истински личности от Сопот, с други или преиначени имена.“
Вазов разказва за начина, по който е избрал заглавието на романа си: „Аз имах не едно, а десетина имена (между друго и „Кървава заря”). Един ден ги написах в Одеса на едно листче и предложих на приятели да си изберат кое харесват. Всички харесаха най-първото „Под игото”. Него взех и аз.”
Печатането на първата част на романа „Под игото“ продължава няколко месеца – до края на октомври или началото на ноември 1889 г. Излиза в първия том от „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. В „Книжовния отдел“ е поместено началото на „Под игото. Роман от Ив. Вазов, част I“. По молба на Вазов една част от тиража (около сто екземпляра) била оформена като отделни отпечатъци.
Първото самостоятелно издание на български език на „Под игото“ е дело на книжаря и издател Тодор Чипев. Неговата книжарница се обособява като своеобразен културен център в сърцето на София, където се срещат Иван Вазов, Стоян Михайловски, Кирил Христов, д-р Кръстю Кръстев, Елин Пелин, Елисавета Багряна, Дора Габе, проф. Михаил Арнаудов, проф. Петко Стайнов, Ана Каменова, Тодор Боров, Илия Бешков, Пенчо Георгиев, Александър Поплилов, Дечко Узунов и др. През 1894 г. Т. Ф. Чипев публикува „Под игото“, а до края на живота си издава общо около 20 отделни книги с Вазови творби.
Договорът, който подписват Иван Вазов и издателя Тодор Чипев е с дата 11 април 1894 г. В него се уточняват параметрите на бъдещото издание: да бъде отпечатано на луксозна хартия, с 25 илюстрации в 3000 екз. тираж. Също така е посочен авторския хонорар, който възлиза на 2500 сребърни лева, както и екземплярите, които ще получи автора – 25. На титулната страница се уточнява, че изданието е „второ”, появява се и подзаглавие: „Роман из живота на българите в предвечерието на Освобождението“. Пристъпвайки през 1894 г. към подготовката на „Чипевото“ издание, Вазов нанася множество редакции над текста: съкращава, обединява или преработва отделни глави, размества някои пасажи, отстранява не напълно издържаните или неубедителни в художествено отношение моменти в развитието на действието, уточнява някои детайли в описанието на обстановката и героите и усъвършенства творбата по отношение на стила.
Пълният текст на публикацията със заглавие „Как „Под игото“ се появи на бял свят – любопитни и неизвестни факти“, с автор д-р Малина Тодорова, е публикуван ТУК
