Царица Елеонора Българска, съпруга на Цар Фердинанд, е наречена още приживе – коронованият ангел на България. Когато тя се омъжва за българския цар , нейна братовчедка и снаха на руския император, казва: „Цар Фердинанд се жени за Елеонора, а Елеонора се омъжва за България“. Думите са пророчески. От този момент до края на дните си, царицата отдава всичко за новата си родина. За сватбата държавата й прави подарък от 150 хил. лв., а тя изумява всички, като веднага ги дарява за построяване на детски санаториум за костна туберкулоза край Варна. Започва да разпродава личните си семейни бижута и да дарява. На Червения кръст, за интернати за слепи или глухонеми деца, за сиропиталища. Едно от тези семейни бижута спасява от разрушение Боянската църква – местните искали да я съборят и на нейно място да изградят по-голяма. Царицата лично издейства на боянчани парцел за строеж на нова църква, а в средновековния храм започват реставрационни дейности.
Царица Елеонора създава благотворително дружество. Когато журналистите я питат за нейната неуморна работа в помощ на нуждаещите се, тя отговаря: „Да си царица е служба като всяка друга. Пък и царицата е такава само в Двореца“.
Като пряк очевидец на болката и страданията от войната – била е милосърдна сестра по време на Руско-Японската война, организира и лично финансира обучението на милосърдни сестри, осигурява закупуването на най-съвременните по това време носилки за ранени. Когато започва Балканската война, а после и Междусъюзническата, царицата е на фронта, облечена в своята бяла униформа. Гази калта, грижи се за ранените, чете и пише писмата им до близките, държи ръцете на умиращите. Когато гърците настъпват, Фердинанд изпраща заповед българските войници да се оттеглят заедно с царицата, която е в болницата в района, а 160 ранени да бъдат изоставени на милостта на врага. За първи и единствен път в живота си тя се възползва от своето положение и дава контра-заповед на войниците – с преграден огън да се осигури изтеглянето на всички ранени. Царицата е първата жена с орден „За храброст“. Но не по волята на царя и не, защото е царица, а по настояване на войниците и техните командири.
Името й прекрачва границите на България и за “ коронованият ангел“ се пише из цяла Европа, та чак отвъд Океана. Поканена е от президента Удроу Уилсън да посети САЩ. По това време обаче вече е неличимо болна, а болестта й е в напреднал стадий, и всички я съветват да не предприема пътуването. Тя пише до сестра си: „Длъжна съм да направя това за моята България. Америка е новата световна сила. И тя проявява интерес към нас. Повярвай ми, Зизи, човек трябва да живее заради онова, което може да вземе със себе си на оня свят…“. Уви, тази визита не се осъществява – при пътуването здравето й се влошава и тя не може да продължи.
С името на царица Елеонора е свързан българският принос в непознатата за Югоизточна Европа форма на благотворителност – обковаването. Дървени макети, статуи или предмети символизиращи популярни военни, исторически или политически фигури биват публично представяни за обковававане с малки златни, сребърни или бронзови гвоздейчета, които всеки дарител закупува. Благодарение неуморната работа на „белия ангел с червения кръст“, както е наричана от народа царица Елеонора, тази форма на дарителство намира благодатна почва в България по време на войните за национално обединение (1912 – 1918 г.).
Заболялата тежко на Тракийския фронт по време на Балканските войни българска царица след четири тежки операции в България и в чужбина остава прикована на легло в Евксиноград. В чест на рожденния си ден – 22.08.1917 г., тя моли да бъде изработен за обковаване макет на ладия, и събраните чрез обковаването средства да бъдат разпределени между войнишките сираци на бойците от подшефният ѝ 24-ти пехотен Черноморски полк, бежанците от добруджанските села, и военноинвалидите. Изработена с нейни лични средства от морския арсенал във Варна, „Ладията на живота“ става последният дар на умиращата царица Елеонора към нуждаещите се в разтерзаната от войните България.
Н.В. Царица Елеонора Българска завещава всичко, което вече не е дарила приживе, за благотворителност. Погребана е по нейна воля в двора на Боянската църква. Казват, че не е имало софиянка, която не е отишла на опелото й, а оцелели под нейните грижи войници всяка година посещавали гроба й.
