Интересът към България и нейната култура не е от днес. През 20-те и 30-те години на ХХ век читателите на научнопопулярното списание National Geographic имат възможността да преоткрият многобройни кътчета на света чрез цветните фотографии, публикувани ежемесечно в него.
Читателите стават свидетели на редица новости в научните изследвания и цветната фотография. „Целият свят вече гледа как живеят останалите по света“, пише журналистът от списанието Мейнард Оуен Уилямс през 1921 г. Следващите години той посещава и България в качеството ву на задграничен кореспондент. В България е придружаван от Вилхем Тобиен, великолепен фотограф, който също снима многобройни места по света. Двамата фотографи обикалят из цяла България, за да разкрият пред читателите си един нов хоризонт в лицето на страната ни.
Броят на National Geographic от месец август 1932 е с материал посветен на България. Публикувани са многобройни цветни снимки, показващи тогавашния начин на живот, обичаи и култура. Обширният репортаж включва 3 заглавия: „България – фермерска земя без ферма“, „Долината на розите“ и „Под сянката на българските манастири“. Описвайки цялото пътешествие из България стъпка по стъпка, авторът набляга най-вече на историческия аспект. С многобройни препратки към българската история разказва за манастири, села и празници по нашите ширини. Продължава с това как се е родил българският театър и описва надлъж българската култура. Внимание е отделено и на величествените български планини и нежните долини с рози. Авторът споменава за срещата си с млада българка, с която се запознава в Истанбул. Той я пита как е да се завърнеш отново вкъщи, а тя му отвръща, че е очарователно – въпреки че времената в България са сложни и объркани, тя вярва силно в държавата си,защото българите имат характер и кураж.
Пълният текст на статията и снимките към нея може да видите ТУК
Повече за списание National Geographic може давидите ТУК
