Българи сме – някои искрени родолюбци, други непукисти, трети – празнични „патриоти“, четвърти пък се активизират само когато имат някаква полза от патриотщината си. Едно е безспорно: най-обединяващото място и може би най-посещаваният туристически обект в България е Паметникът на Свободата на върха на Шипченски проход, извисяващ се на 1326 метра надморска височина.
В общественото пространството от десетилетия остава обаче едно объркване, което към момента така и не стигна до изясняване. Години наред президенти, министри, медии и граждани се качват „на Шипка“. Да, на Шипка са, на върха на Шипченски проход или на Предела, както местните му казваме. Историческата истина за върха, на който се издига Паметникът на Свободата, обаче е друга.
Планинският връх с надморска височина 1326 метра и назован Свети Никола, е избран за място на паметния монумент още от Учредителното събрание през 1879 година. Идеята е точно на този връх да бъде издигнат паметник-костница на загиналите българи и руси, оставили костите си там в паметните дни при защитата на прохода по време на Руско-турската война от 1877–1878 година. Внушителният паметник – символ с форма на пресечена пирамида и гордо изправен лъв от северната му страна е открит тържествено на 26 август 1934 година и се превръща в най-обединяващото място за нацията ни.
Койт тогава е връх Шипка? Отговорът се крие на километър северно от Паметника на Свободата. Там е връх Шипка, който е по-нисък – 1232 метра. На връх Шипка, който е по-стар и по-нисък, през август 1877 г. се е намирал командният пункт на генерал Николай Столетов. Обрасло в храсти и забравено от нас, това място десетилетия наред остава скрито. Толкова скрито, че неговото име през 1977 година е дадено на друг връх – Свети Никола /1326 м/, върхът с Паметника на Свободата.
Мо материал на Радослав Първанов – „Кой връх е Шипка и кой – Свети Никола?!“. Пълният текст на авторският материал виж ТУК
