От 21 търновски царици само шест са българки. Много от владетелките (1186-1279 г.) на „Богопазения Царевград Търнов“ са от смесени бракове.
На „първо четене“ изразът „търновска царица“ ни кара да си спомним за филма на режисьора Янко Янков от 1981 г., създаден по една от най-хубавите повести на Емилиян Станев. Лентата става „култова“, благодарение и на играта на Камелия Тодорова, Стефан Данаилов, Невена Коканова, Ели Скорчева… Филмът ни среща с красотата и любовта в едно по-близко до нас време. Да хвърлим поглед обаче към реалните търновски царици през собствената им епоха – Средновековието.
I част – Търновските царици
За владетелките от „Богопазения Царевград Търнов“ имаме повече сведения в сравнение с онези от Плиска, Велики Преслав и Охрид – обстоятелство, което поясно откроява мястото им в обществения живот. Повечето търновски царици са чужденки – свидетелство за ролята на България в международните отношения. Днес знаем имената на 21 царици, шест от които са българки, шест „ромейки“ (от „официална“ Византия, но и от други места), две сръбкини, две унгарки, по една куманка, французойка, рускиня, влахиня и еврейка. Естествено, много от тях са от смесени бракове, като по линия на своите предци имат и „ромейска“, куманска, руска, немска, френска, италианска, татарска, арменска „кръв“… Нека разкажем накратко за търновските царици в маниера на т. нар. кратки хроники, любим жанр за нашите прадеди. За да не „пресищаме“ читателите с имена и факти, ще се спрем на владетелките в две части. По този начин бихме могли по-добре да откроим онова, което знаем за силата на „нежния пол“, колкото и да е недостатъчно.
Първата от известните ни царици е Мария (1186 – около 1190/92 г.), съпруга на цар Асен I, за чието съществуване доскоро дори и не се подозираше! През 1188 г. царицата е пленена при обсадата на Ловеч, но мястото u като залог за мира с Византия е заето от по-малкия царски брат Калоян. Откритият при археологически разкопки неин надгробен паметник показва, че Мария, починала твърде млада, е погребана в средновековния Червен – неин роден град, а може би и на първите Асеневци? Цар Петър (1186-1197), по-големият брат на Асен, навярно също е бил женен, но нямаме данни за негова съпруга и потомство. Възможно е да е бил бездетен или пък да е нямал потомци по мъжка линия, поради което династията започва с Асен. „Новата царица“ Елена (около 1190/92-1196 г.) е втората съпруга на цар Асен, майка на цар Иван Асен II и севастократор Александър. От разказа на Никита Хониат разбираме, че Асен е убит от Иванко буквално пред очите u. Дали Елена е придружавала своите синове при изгнанието им при куманите и русите (Киевското княжество) е неизвестно. Макар и косвено, от някои паметници личи, че при царуването на Иван Асен II (1218-1241) царицата майка e имала влияние в двореца. Въпреки че е била вдовица още от 1196 г., Елена приема монашеството едва след смъртта на своя син Иван Асен през 1241 г.
Анна (1197- около 1217), по-късно монахиня Анисия, съпругата на царете Калоян и Борил, е куманка по произход и олицетворява съюзните отношения на търновските царе с номадите от Северното Черноморие. Принцесата най-вероятно е от династията Бурджогли (родът на „вълците“), стоял начело на куманите в поречието на Днепър. В България приема християнството, като от брака си с цар Калоян е имала поне две деца. След обвитата в тайнственост смърт на Бодуен (Балдуин) Фландърски в Търново (1205 г.) на Запад се носели слухове за злощастен „роман“ на царицата със знатния пленник! Императорът отхвърля любовта на куманката, а тя, уязвена от отказа му, го обвинява в опит да я прелъсти! И ревнивият Калоян го наказва със смърт… Днес учените отхвърлят тази „история“, но нека припомним, че става дума за реални хора с техните любови и омрази. Обвиненията към куманката не свършват дотук – според проф. Васил Златарски тя е основна фигура в заговора, довел до убийството на цар Калоян – допускане, което не се опира на факти. Бракът на Борил с Анна просто легитимира властта му и съюза с куманите. Отстраняването на царицата от двореца и изпращането u в манастир към 1217 г. е свързано с влошаването на отношенията на Борил с куманите. И, колкото и да е парадоксално, десетина години след смъртта на Балдуин, неговата племенница Елизабет/ Елисавета дьо Куртене става търновска царица! Както изглежда обаче, бракът u продължава не повече от няколко месеца преди падането на Борил от власт.
Унгарката Анна-Мария Арпад (1219-1237), първата съпруга на Иван Асен II, участва в редица важни събития. Самата женитба води до връщането на Белградската област, третирана като „зестра“ на царицата. Анна-Мария умира от епидемия заедно с наймалкото си дете през 1237 г., а съкрушеният Иван Асен възприема нещастието като Божие наказание. Скоро обаче царят се влюбва в Ирина, дъщерята на държания в почетен плен Теодор Комнин. Съвременникът Георги Акрополит съобщава, че Иван Асен е бил влюбен в Ирина, „… както Антоний в Клеопатра от древността…“ Така Ирина Комнина става втора съпруга на царя и за по-малко от четири години му ражда три деца! След неочакваната смърт на Иван Асен царица Ирина Комнина е регентка на Коломан I Асен, доведен син, дете на унгарката, а после и на своя син Михаил II Асен. През 1246 г. първото „дете цар“ умира – нещастие, което, основателно или не, буди подозрения за отровителство от агенти на „коварната византийка“.
Елисавета Арпад (около 1256-1257 г.), съпруга на Михаил II Асен и евентуално на Коломан II Асен, е дъщеря на бившия руски княз Ростислав Михайлович, поставен от своя тъст крал Бела IV като васален владетел на унгарските земи на юг от Дунав. Естествено, по майчина линия Eлисавета принадлежи към знаменитата династия Арпад. Присъствието на едва 12-годишната царица в Търново е мимолетно. След нея за около година българска царица е Мария Асенина Комнина (1256), дъщеря на Иван Асен и Ирина, която пък е съпруга на непопулярния цар Мицо (1256-1257).
Ирина Ласкарина Асенина (1257-1268), съпруга на Константин Тих, е българка по майка, съответно внучка на Иван Асен II. Бракът осигурява на Константин династичното име „Асен“ и царската корона. Според съвременниците Ирина е имала силно влияние върху своя съпруг и го е подтиквала към непримирима политика спрямо Византия. Нейният образ е съхранен в Боянската църква, наистина „затъмнен“ от онзи на прочутата Десислава.
Нека кажем няколко думи и за красивата болярка, нищо че не попада пряко в категорията на цариците. Какво знаем за съпругата на севастократор Калоян, първи братовчед на цар Константин? Проф. Иван Божилов допусна, че Десислава вероятно не е българка, а от Сърбия или крайбрежието на Адриатика. Нищо не пречи обаче тя да е българка от Македония, още повече, че самият цар Константин Тих е родом от Скопие. Още поголяма е вероятността Десислава да е представителка на някоя знатна фамилия от Търново. Като „провинциалисти“ Константин Тих и Калоян без съмнение са се нуждаели от подкрепата на столичното болярство.
Мария Кантакузина Палеологина (1269-1279), втората съпруга на цар Константин, безспорно е най-енергичната търновска царица. Тя с твърда ръка управлява държавата вместо болния си съпруг и се разправя безпощадно с непокорното болярство. Не губи позиции дори и при победата на Ивайло – изненадващо постига компромис с бунтовника и се омъжва за него! Във Византия смятат царицата за поопасен враг от самия „Лахана“! Противно на негативната оценка за тази българска царица от страна на повечето историци, Мария е защитавала не само собствените си позиции, но и интересите на държавата. И никак не е случайно, че е имала привърженици в Търново и България цели две десетилетия след края на своето царуване!
II част – Търновските царици от 1279 до 1395 г. – Втората съпруга на Иван Шишман е последната търновска царица.
В предишния „епизод“ от нашата поредица разказахме за българските владетелки от възобновяването на средновековната ни държава през 1186 г. до времето на царица Мария Кантакузина Палеологина и нейните бракове, съответно, с Константин Тих Асен и бунтовника Ивайло. Продължаваме нашата „кратка хроника“ с царица Ирина Палеологина (1279-1280), съпругата на Иван Асен ІІІ. Първоначалният план на византийския император Михаил VIII Палеолог е да даде ръката на своята дъщеря на… „свинепаса“ Ивайло! Този факт показва феноменалното лицемерие на василевса и неговите приближени, които малко по-късно с възмущение осъждат брака на царица Мария с „варварина“… Когато става ясно, че няма шанс водачът на бунта да бъде превърнат във византийска марионетка, Ирина е омъжена за Иван Асен, синът на злополучния цар Мицо. С византийска военна подкрепа „децата на императора“ заграбват царската власт в Търново. Както изглежда обаче, Ирина е била по-силната в сравнение със слабохарактерния си съпруг… Тя и по-късно участва в политиката, а през 1308 г. е заподозряна в заговор срещу своя брат Андроник ІІ Палеолог и дори за кратко е арестувана!
Следващата търновска царица е Кира-Мария Асенина, родната сестра на Иван Асен III. Тя пристига в България заедно с него, а скоро след това е омъжена за военачалника Георги Тертер. За целта Тертер се развежда с първата си съпруга Мария и я изпраща като заложница във Византия заедно със сина им Теодор Светослав. Младата царица скоро се оказва в още по-куриозна ситуация – Иван Асен позорно бяга от Търново, а Тертер заема престола, с което на практика е извършен държавен преврат. Три години по-късно новият цар е заставен да се разведе с Кира-Мария, за да си върне „първата“ Мария! Става така, защото вторият брак на Георги Тертер среща обществено неодобрение, а патриарх Йоаким ІІІ не допуска царя до „светите тайнства“! С други думи, Георги Тертер е на път да бъде отлъчен от църквата… В крайна сметка царят е принуден да отстъпи. Кира-Мария е отпратена във Византия, а върналата се от византийски плен Мария е коронясана за българска царица. Така се стига до истински парадокс – първата съпруга на Георги Тертер се явява „втора“ в качеството си на царица при същия владетел! Както изглежда, Мария също е била Асеневка, най-вероятно дъщеря на деспот Яков Светослав и неизвестна по име внучка на Иван Асен II.
Византийката „Смилцена” Палеологина, съпруга на цар Смилец (1292-1298), е поредната властна жена в търновския дворец. Колкото и да е куриозно, името й е непознато – до нас е достигнало само прозвището й „Смилцена” („Смилецовица”) … Като регентка на своя малък син Иван тя се опитва да осуети съюза между Византия и Сърбия през 1299 г. Във връзка с това се е наложило мнението, че „…Смилцена предлагала ръката си и българската независимост …” на сръбския крал Стефан Милутин. Става дума за недоразумение, защото царицата не търси брак, а съюзни отношения. И отчасти успява – дъщеря й Теодора се жени за Стефан Дечански. От този брак се ражда най-великият сръбски владетел – цар Стефан Душан. Ефросина (1300- преди 1307 г.), първата съпруга на Теодор Светослав, е от гръкотатарски произход. Свързването на българския принц, тогава заложник при татарите, с внучката на богатия търговец Пандолеон е възприемано като „брак по сметка“. Според Георги Пахимер, Светослав бил знатен, но… беден! И това го накарало да поиска ръката на богатата наследница. И все пак в този брак, наред с парите, със сигурност е имало силен политически акцент. Дядото на Ефросина, гръцки „олигарх“ от Крим, е бил личен приятел на могъщия хан Ногай – човекът, който е свалял и качвал предишните двама владетели на България…
Теодора Палеологина (1308-1322, 1324-1330), втората съпруга на Теодор Светослав, а после и на Михаил ІІІ Шишман Асен, е византийка, по майка е арменка от Киликия. Запомнена е и в България, и във Византия със своето изключително благородство. За сметка на това Анна-Неда Неманич, първата жена на цар Михаил, е будела недоволството на българите заради своето деспотично управление като регентка на сина си Иван Стефан. През 1331 г. „господарката на българите“ е свалена с преврат и прогонена в Сърбия. И нещо, което е малко известно, а и озадачаващо – сръбската църква слави тази българска царица като светица с монашеското име Елена! Според д-р Александър Узелац, това се дължи на по-късни предания. Възможно е сръбският историк да е прав, но все пак мощите на св. Елена Дечанска („нашата“ Анна-Неда?) се пазят в известния манастир „Високи Дечани“. Според манастирското предание през 1692 г. османците искали да превърнат манастирския храм в джамия, но били спрени от светицата…
Влашката принцеса Теодора Басараб, първата съпруга на цар Иван Александър, по линия на предците си е от кумано-български произход. Нямаме сведения за семейния й живот, но без съмнение сред най-горчивите му страници е разводът с безумно влюбения в друга жена неин царствен съпруг… Към 1348 г. Теодора е заставена да приеме монашеството под името Теофана. Нейната съперница си присвоява не само мястото й, но дори и името „Теодора“! Бракът с еврейката на първо време не нарушава позициите на Михаил Асен, Иван Срацимир и Иван Асен (ІV). Уви, Теодора е споходена от още по-големи нещастия – в борбата с османските турци загиват Иван Асен и Михаил Асен… Неизвестно защо, но и Теодора-Теофана във Влахия е смятана за светица! Не че в нейния живот няма много страдание, но е възможно да се е получило объркване – в Търново са се пазели мощите на „светата царица Теофана“, византийска императрица от края на IX в., пренесени в българската столица от Калоян или Иван Асен II.
Втората съпруга на Иван Александър е от „третото съсловие“, при това еврейка – уникален случай в средновековна Европа! Не знаем рожденото й име, а популярното „Сара“ е въведено от Иван Вазов в пиесата „Към пропаст“. „Романът“ между младата девойка и цар Иван Александър, тогава на около 40-45 години, е класически пример за силата на чувствата! При това в разрез с господстващите през онази епоха предразсъдъци… „Сара“ приема християнството и остава в българската историческа памет като покровителка на църкви и манастири. Влиянието й над цар Иван Александър е толкова силно, че нейният син Иван Шишман измества от престолонаследието Иван Срацимир, единствения оцелял от синовете на „първата“ Теодора. От лика на „втората“ Теодора в т.нар. Лондонско Четвероевангелие можем да усетим особеното излъчване на царицата, дълбочината на погледа й, в който можем да „нейната волева натура.
Първата съпруга на цар Иван Шишман(1371-1395) се е казвала Мария. Според проф. Йордан Андреев отново става дума за „брак по любов… „Около 1387 г. българският цар се жени за Драгана, дъщеря на своя съюзник княз Лазар. В Търново заменят простонародното име на сръбкинята с „класическото“ Кира-Мария, типично за българските владетелки и знатни „дами“… Втората съпруга на Иван Шишман на практика е последната търновска царица. Около 1388 г. царят заедно със семейството си напуска Търново и се установява в дунавския Никопол. На 17 юли 1393 г. столицата пада в ръцете на султан Баязид, но Иван Шишман продължава да търси пътища за спасение на българската държава. Опитите му за съюз със силната в онази епоха Унгария завършват безрезултатно.
На 3 юни 1395 г. Иван Шишман е заловен с измама от султан Баязид и обезглавен в Никопол. Най-вероятно, царицата и нейните деца отиват при своите роднини в Сърбия. Фружин, както изглежда извънбрачен син на царя, намира убежище в Унгария. За съжаление, по-нататъшна съдба на последната търновска царица и нейните деца остава неизвестна.
Публикувано във в. Труд
I част можете да прочетете ТУК
II част можете да прочетете ТУК
.svg){kind=small}
