„Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница“ (Зах. 9:9).
На този ден се отбелязва влизането на Иисус в Йерусалим. Ден преди това той възкресява Лазар, който е бил вече четири дни в гроба, а вярващите виждат в него своя Спасител и го посрещат тържествено в Йерусалим пеейки: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“. Пристигайки Иисус Христос извършва много изцеления на болни и страдащи хора.
С тези думи, старозаветният пророк Захария изразил възторга си, предузнавайки днес празнуваното от нас събитие.
Няколко дни преди Своята кръстна смърт, Спасителят влязъл тържествено в Иерусалим. Многоброен народ Го посрещал с радостни викове, постилайки пътя Му с палмови клони. Стотици ликуващи от радост гласове приветствували Спасителя с „Осанна! Благословен е идващият в името Господне!“. Това народно приветствие свидетелствувало, че Христос бил посрещан като Бог, защото „осанна“ означава „спаси“, а спасението принадлежи единствено на всемогъщия Бог.
Стеклото се народно множество прославяло Христа за сторените от Него чудеса и особено за възкресяването на четиридневно пребиваващия в гроба Лазар. Затова именно възторженият народ възклицавал: „Благословен Царят, Който иде в името Господне! Мир на небето и слава във висините!“ (Лук. 19:38) или с други думи казано, това означавало: „Ангелите ликуват на небесата, радвайки се за нашето единодушие“.
Този народен възторг не бил чисто духовен плод. Заразени от националната гордост, стеклите се многобройно юдеи предполагали, че в този момент се сбъдват политическите им очаквания, че е настъпил дългоочакваният момент да провъзгласят Христа за свой цар.
Въпреки всичката тържественост на този момент, ликът на Спасителя бил опечален и в очите Му напирали сълзи; Господ Се чувствувал самотен сред многолюдната, възторжена тълпа, знаел, че никой, не Го разбирал – дори и най-близките Му ученици се поддали на общия ентусиазъм.
Въпреки всеобщия възторг, Господ рекъл просълзен пред стените на столичния град: „да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир!“ (Лук. 19:42). Бидейки Сърцеведец, Спасителят знаел, че само след няколко дни същата тази ликуваща и привествуваща Го тълпа ще се обърне срещу Него с обвинение, че е измамник, защото Той няма да оправдае земните им очаквания. Същите тези хора, които сега Го приветствуват с „осанна“ , само след четири дни ще крещят яростно ненавистта си с „Разпъни Го!“, защото Господ не удовлетворил суетните им надежди.
