На 17 октомври 1902 г. е родена ненадминатата Фани Попова-Мутафова!
Фани Попова-Мутафова е дъщеря на генерал Добри Попов. Живее със семейството си в Италия. Завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория (1922 – 1925). В периода 1925 – 1927 г. е член на литературния кръг „Стрелец“. Съпруга на Чавдар Мутафов, известен архитект, писател и критик.
Дебютира с разказ през 1924 г. Първите ѝ книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената – сборници с разкази – „Жени” (1927) и „Жената на приятеля ми” (1929). Критиката ги приема въодушевено, читателите ги харесват. Но истинският ѝ талант и голямата слава идват със следващата книга – „Солунският чудотворец” (1930), който поставя началото на известната тетралогия, включваща още „Дъщерята на Калояна“ (1933), „Йоан Асен“ (1938) и „Последният Асеновец/Боянският майстор“ (1939). С историческата си проза Фани Попова-Мутафова става първата жена в българската литература, навлязла в тази тематика.
Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България. Поетът Кирил Христов казва за нея: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.“
Произведения:
Жени (1927)
Жената на приятеля ми (1929)
Солунският чудотворец (1929/30)
Недялка Стаматова (1933)
Зарко и хвърчилата (1934)
Огледало, нимби и цветя (1934)
Велики сенки (1935)
Дъщерята на Калояна (1936)
На кръстопът (1937)
Приказки за Крали Марко (1937)
Христо Ботев (1937)
Йоан Асен (1938/39)
Последният Асеновец/Боянският майстор (1939)
Княгиня Мария-Луиза (1939)
Събрани творения. Том 1 – 10. С., Ив. Коюмджиев, 1941 – 1943:
Легенди (1941);
Велики сенки (1943);
Разкази – 1 том (1941);
На кръстопът (1941);
Солунският чудотворец (1942);
Дъщерята на Калояна (1942);
Йоан Асен ІІ (1943);
Боянският майстор/Последният Асеновец (1943);
Разкази – 2 том (1943);
Недялка Стаматова (1942).
Новата българка (1942)
Червената мантия (1943)
Д-р П. Берон (1972)
Когато бяха малки (1979)
Асеновци. В 4 т. (2007 – 2009)
