На пръв поглед символиката свързана с направата на кръстния знак изглежда ясна. Но все пак, какво носи тя и защо православните правят знака различно от католиците?
Направата на кръстния знак се приема като християнска благословия, която поставя знака Христов на всеки от нас. Правят го както свещенослужителите, така и самите ние. Най-ранните християни обаче не са го правили, поне не по този начин както е сега, а именно да се включват в него и отделни части от тялото. Правели са го само с дясната ръка, като с нея са докосвали единствено челото. Тази практика е записана за съществуваща от около 200 г. от н.е. Правейки този символичен жест християните са поставяли на челото си онзи знак, който ги отличавал от останалите. През годините постепенно в знака се включват и другите части от тялото, така че да се наподобява символа на кръстен знак. Именно това се запазва и до този момент в символиката свързана с прекръстването. Това е и жестът, с който всеки извършващ го сам се определя към коя религия принадлежи. Съществува разлика между направата на кръстен знак от човек сам на себе си и даване на благословия от страна на свещеник или трето лице. Всеки сам го прави според своето тяло и разбирането си за видимост. Свещениците благославят с по-широк жест. Той се изпълнявал с цяла длан, с три пръста, чийто върхове са събрани, символизиращи Светата Троица, а в някои случаи и само с два пръста. Във втория случай свитите в юмрук пръсти символизират троицата. Кръстният знак е най-краткият символ на вярата — безсловесен и абсолютно достъпен за всички. Необходимостта от изобразяване на кръстното знамение, заедно с молитвата, се осмисля преди всичко от очистителната сила на св. кръст, чрез която се подготвяме за богообщение, а също така и това, че молитвата ни е извършвана в името на Иисус Христос и Неговите кръстни страдания, чрез които сме изкупени от греха. Кръстният знак слагаме на челото – измолвайки просветление на нашия ум и осветляване на нашите мисли; на гърдите – за да освети сърцето и облагороди чувствата ни; на раменете – за да укрепи телесните ни сили и да призовем благословение върху делата на ръцете ни. С кръстния знак призоваваме Божието име и славословието на Бога и Неговите угодници и Света Богородица.
В рамките на източното православие благословията се извършва с конфигурация от три пръста, като по този начин се символизира светото триединство, както и символично се изписват Иисус Христос. Именно по този начин са изписани и светците от иконите, които отправят жест на благослов. Каквато и да е конфигурацията, свещеникът винаги благославя отляво надясно. По този начин той очертава мислена вертикална линия отгоре надолу и мислена хоризонтална линия отляво надясно. Когато миряните бъдат благословени по този начин, от тях се изисква да повторят жеста, като така те го приемат. Това е т.нар. литургическото кръстене. Някога хората са се кръстели само по време на литургия. В православния свят е прието, когато църковната камбана зове на богослужение, вярващите да се прекръстват. Присъстваме ли на богослужение или свещен обряд, трябва да изразяваме вярата си с кръстен знак
Приемането на жеста на свещеника от мирянина се извършва огледално, тъй като се стои срещу него. По този начин се получава даване на благословия отляво на дясно, а приемането й и направата на кръстен знак от човека – от дясно на ляво. В средните векове прекръстването от дясно на ляво се правело и в католическата църква. Папа Инокентий ІІІ издава указание в тази посока. С течение на времето католическата благословия изоставя използването на трите свити пръста пръста и се връща към дланта. Тя продължава да е отляво надясно, когато свещеникът го върши върху папството си, но то вече не бива да повтаря огледално този жест, а да го повтори по същата линия – отляво надясно. Така се появява различие между православието и католицизма при използването на кръстния знак.
Както не трябва да произнасяме името Божие напразно, без необходимост, така и кръстният знак не бива да правим често и прибързано, небрежно и разсеяно, без вътрешна нагласа. Иначе той се превръща в безсмислено механично движение на ръката. Когато влезем в храма и запалим свещ, ние се прекръстваме. Когато застанем пред свещеника или владиката, за да ни благослови, не правим кръстен знак, а само се покланяме. Когато целуваме десница на духовник, също не се кръстим. Когато свещеникът призове от светия олтар: „Мир вам, глави ваша Господеви приклоните“, ние само леко свеждаме главите си, без да се кръстим. Благослови ли обаче свещеникът със св. Кръст или с ръка, а владиката – с две ръце или дикири и трикири, вярващият се прекръства. Когато целуваме светите икони, непременно се прекръстваме.
