На третия ден след Рождество – 27 декември, православната църква се прекланя пред паметта на първия християнски мъченик – Св. Стефан. Почитта към него е голяма. Той е пръв мъченик (първомъченик) за християнската вяра и един от седемте ученици на Иисус Христос, избрани след възкресението му.
Св. Стефан е бил първият служител (архидякон) в устройващата се Ерусалимска община-църква. В нея влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли имотите си за подпомагане на общината, а Св. Стефан посочвал дейност и призвание на отделните й членове. Може да се каже, че това е била първата реална християнска община, която била убедително и справедливо изградена.
Житието на първомъченика разказва, че юдеите, притеснени от нарастващият брой вярващи го наклеветили, че хули Бога и по този начин то бил осъден. В Йосафатова долина разярена тълпа го пребила до смърт с камъни, но въпреки ужасното дело, малко преди да предаде Богу дух, Стефан се помолил: „Господи, не им зачитай този грях”. Преданието разказва, че Св. Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.
През V в. свещеник получил видение, в което се посочвало мястото където почивали мощите на светията. Те били открити и и поставени в Сионския храм в Йерусалим. На мястото била построена византийска църква. През 1930 г. върху нейните руини била построена църквата „Св. Стефан“. Построен е и католически манастир, управляван от салезиански монаси.
Според народните поверия и традиция се възприема, че на този ден се затваря и кръгът на старата година. Младото семейство отива на гости на кумовете, кръстниците или родителите си, а на трапезата се хапват месни ястия и се събира цялото семейство. Приготвя се свинско с кисело зеле или баница с месо. От Стефановден до Йордановден се спазват обичаите, характерни за т.нар. мръсни дни. На места в Средна и Северна България вместо на 31 декември именно на Стефановден се спазвал обичаят ладуване. При него всички моми за женене правят китки и привързват към тях пръстен или друг личен предмет, после го топват в менче пълно с мълчана вода, което се покрива с червено було. На другия ден мома, облечена като булка, вади едно по едно китките и докато другите пеят заклинателни песни (ладанки), предвещавала кой за какъв момък ще се омъжи.
Честит празник!
.
