Според евангелистите след като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус тръгнал за Йерусалим. Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и с нея осле, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ. Така той влязъл в свещения Йерусалим яздейки ослицата. Вярващите го посрещнали с възгласите „Осанна, благословен идещият в името Господне“, като разстилали пред него дрехите си и маслинови клонки. Посланието на Христос било – мир, любов, победа. Всеки искал да се докосне до него, до онзи които е благословен, който идва в името на Господа. Влизането на Христос в Йерусалим изпълнява древно пророчество за Него от прор. Захария: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай дъще Йерусалимова: твоят Цар идва при теб, праведен и спасяващ, кротък и седящ на ослица и младо осле…“ (Зах. 9:9). Христос влиза в Йерусалим скромно, без знаците на светската власт, липсва царска процесия, с Него са само учениците Му и ослицата с малкото осле. Още тук се открива изреченото по-късно пред Пилат, че Царството на Христос не е от този свят. Следователно целта на влизането Господне в Йерусалим е и разрушаването на мечтите на евреите за земно царство на Месия. Тържественото шествие на Христос в този ден е начало на пътя Му към Кръста и Разпятието.В България лавровите и маслиновите клонки са заменени с върбови. Пресъздавайки библейския разказ по време на утренята в храма се благославят върбовите клонки и се раздават на богомолците. Клонки държим в ръце по време на цялата литургия и така показваме, че и ние, както древните жители на Йерусалим, посрещаме Иисус Христос като Цар и Спасител.
Народностния празничен календар отдава важно място на празника. Той е познат не само като Цветница но и като Цветна Неделя, Вая и Куклинден. Известен е още и с името Връбница, поради върбовите клонки използвани в богослужението. В народната представа празника се възприема празник на цветята, раждането на нов живот, младостта. На този ден, както и Лазаровден момите отвоюват своето място в живота.
Дружината, която на предния ден е лазарувала, отива на реката, където всички пускат венчетата си по течението и гадаят – чието венче изплува най-напред, тази мома първа ще се омъжи. Момите си избират „кумица“ и гостуват в дома й, където тя се е приготвила с трапеза. Името на обичая е „кумичене“, „кумичане“. Нейната роля на „кумица“ продължава до Великден. Привечер на мегдана се играе последното за годината лазарово хоро, към което накрая се присъединяват и други девойки и момци. Те „затварят“ хорото и така това е първото сключено хоро след великденските пости, когато не се играят хорà. На Цветница освен гадаене с направените в този ден върбови венчета, момите приготвят и обредни хлебчета – „кукли“.
В някои части на България съществува вярването, че на Цветница душите на починалите хора очакват техните близки да им занесат нещо, затова се извършват и поменални обреди. Жените отиват на гробищата рано сутринта, носят върбови клонки, тамян, вода и царевични стъбла. Прекадяват и преливат гробовете на близките си, след което забождат върбовите клонки върху гроба, а с царевичните стъбла запалват огън.
Празникът е тачен по всички български земи и от целия народ!
