24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност!

Честит 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност! Ден на българския дух!

За най-стар надпис на глаголица се смята Башчанската плоча (Bašćanska ploča) от ХІ век, открита през 1851 г. в църква на остров Кърк в Далмация. Текстът е изписан на старобългарски.
Аз се Богу моля с тия думи:
Боже-светороче, що създаде
видим свят и дивен свят невидим!
Господ-дух прати ми ти в сърцето
да ме лъхне с пламенното слово –
ето, в правий път да тръгнат всички
живи в твойта заповед пречиста!
Знам, законът твой е жив светилник
и в пътеки светлина нетленна
към евангелския дар възжаждан.
Литна днес и славянското племе
милостта на кръста твой да търси…
Но на мене, който моли помощ,
отче, сине и пресвети душе –
просещ, – твойто мощно слово дай ми,
ръце вдигам да получа мъдрост,
сила, що обилно от небето
ти даряваш на вси твари живи.
Упази ме ти от горда злоба
фараонска, изцели ме, дай ми
херувимска сила шестокрила,
царю на царете! Да опиша
чудесата твои вдъхновено,
шествайки пак по пътя славен,
що учителите двама, вечно
юнни, начертаха… Да направя
явно твойто слово за народа!
На Светата троица прослава:
всяка възраст ней хвала въздава!
И народът мой Отца и Сина,
и Светия дух възвеличава –
днес, вовек веков и до амина.
Константин Преславски (IX век)
поетичен превод на Емнауил Попдимитров, 19

Азбучна молитва е азбучен акростих от 40 дванадесетосрични стиxа, написани по реда на глаголическите букви. От 60-те години на 20 век преобладава мнението на проф. Куйо Куев, че Азбучната молитва е съчинена не от Св. Кирил, а от епископ Константин Преславски през 893-894 г., когато е било написано и Учителното евангелие.

Най-старият запазен препис е руски, от XII в., който действително представлява пролог към Учителното евангелие. Известни са 38 преписа на „Азбучната молитва“, повечето руски, най-често срещащи се в руската Тълковна палея (Палея толковая), където те допълват тълкованието „За началото на славянската писменост“.