Политики на Министерството на културата насочени към активизиране на взаимодействията между библиотечната и музейната мрежи и тяхната роля за съхраняване, опазване и популяризиране на културното наследство (Акценти) // Деветнадесета национална научна конференция с международно участие „Библиотеки – четене – комуникации“ – 17 ноември 2020 г.. Народна библиотека „П. Р. Славейков“ – В. Търново, 2021, с.34-44. ISSN:1313-8138 (print), ISSN: 2683-0981 (online)
В настоящата статия е редставено взаимодействието между двете основни мрежи от библиотеки и музеи при осъществяването на процесите по идентификация, реставрация, консервация и експониране на движимто и недвижимо културно наследство, писмените паметници и архивни материали, като национално културно наследство и политиките на Министерството на културата в подкрепа на тези дейности.
Съществен акцент в това взаимодействие е набелязването на пътища методи и мерки, свързани с практически действия по опазването на културното наследство и неговата пълна дигитализация.
Статията е базирана на доклад, изнесен по време на XIX издание на Национална научна конференция с международно участие „Библиотеки – четене – комуникации“, проведена в онлайн сесия на 17 ноември 2020 г. Конференцията е съвместно мероприятие на Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“ – Велико Търново и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Пълният текст на статията можете да прочетете ТУК и ТУК
……..Кратко резюме……..
В светлината на взаимодействие между минало и настояще, глобализация и локално развитие, икономически, политически и други видове натиск, държавните институции с активната подкрепа на всички ангажирани лица полагат усилия за създаване и развитие на устойчиви политики. Традиционно политиките се опират на съществуващото и приложимо в практиката законодателство, което е подкрепено от конкретни действия намиращи своето изражение в разработените стратегически планове, които имат дългосрочен, средносрочен или краткосрочен характер. В рамките на Министерството на културата (МК) една от основните такива е насочена към опазването, съхраняването и популяризирането на културното наследство. На базата на различен тип проучвания се осъществяват процесите по идентификация, реставрация, консервация, експониране на различни движими културни ценности съхранявани в системата на музеите (движимото и недвижимо културно наследство) и в библиотеките (писмени паметници и архивни материали). Това са основните стожери на съхранение и популяризиране на културното ни наследство. Именно поради това, разработените политики могат и реално следва да се реализират посредством усилията на тези две основни културни институции у нас. В своите усилия те са подкрепени и от средите на научната сфера (университети и институти на БАН). В този случай взаимодействието помежду им се явява и от съществено значение.
И в контекста на всичко посочено по-горе, от значение се явява още един съществен проблем, който в последните години изпъква с особена острота и пред който библиотечната и музейната мрежа са изправени – набелязване на пътища, методи и мерки свързани с практически действия по опазването на културното наследство, неговата пълна дигитализация, ангажираността с този процеси, както и неговите отделни етапи.
Нужно е да се отбележи, че част от политиките за опазване и популяризиране на културно наследство понастоящем изискват освен етапите на неговото проучване и съхраняване, то да бъде във фокуса на вниманието и на информационното общество. На моменти това се възприема като един второстепенен процес, който следва реализирането първо на основните действия по издирване идентификация, реставрация и експониране на обекти на културно наследство. Нуждата от популяризиране обаче е видима и привлича вниманието на различен кръг заинтересовани лица. Ето защо, информацията за значимостта на наличното наследство, за неговата същност и роля, за присъствието му и в ежедневието на съвременния човек са обект не само на дискусии между професионалистите, но се пренася и в цялото общество. Тук именно идват въпросите около необходимостта за пълна дигитализацията на културното наследство. В един предшестващ период, когато се заговореше за тази тема от първостепенно значение се поставяше проблемът свързан с техническото обезпечаване и модернизацията на наличната инфраструктура. Към момента може да се приеме, че този проблем до голяма степен е разрешен. Набавена е значителна по своя обем техника, която отговаря на съвременните изисквания. Много от културните институти – основно библиотеки и музеи разполагат с различен тип скенери, качествени компютри, както и създадени мрежови бази с данни разположени в изграденото електронно пространство. Това обаче поставя и нова поредица от въпроси, а именно: Какво и как да бъде дигитализирано? Къде да бъдат разположени дигитализираните обекти? Как и по какъв начин дигитализираните ресурси ще богат да бъдат ползвани от различен кръг потребители? И не на последно място – Как ще бъдат опазени създадените електронни ресурси и бази с данни от неправомерно използване и посегателство.
……
В своята политика – на национално и международно ниво, Министерството на културата извежда като едни от основните си приоритети този насочен към опазване и популяризиране на родното като част от общото европейско културно наследство. В този контекст приоритетно се поставя и виждането за необходимостта от актуални анализи и оценки на предприети вече мерки, както и развитие на нови форми и политики. Това е свързано с осъществяването на непрекъснат мониторинг спрямо извършващите се културните процеси и актуализация на заложените цели. Постигането им изисква подкрепа на национално и международно ниво на стратегически значими инициативи насочени основно съм опазването и насърчаването на културното наследство и културното многообразие, на творческата мобилност и защитата на интелектуалната собственост в областта на културата, на развитието на основните културни институции съхраняващи културни ценности – библиотеки, музеи, художествени галерии, читалища. Това са и цели, които са разписани в разработения в началото на 2019 г. „Проект за Стратегия за развитие на българската култура за периода 2019-2029 г.“
Необходими мерки, които следва да се направят, за да може този приоритет да бъде реализиран:
- Предприемане на конкретни стъпки насочени към съхраняване на националната идентичност и опазване на културното наследство и историческата памет;
- Създаване на условия за увеличаване на капацитета на всички направления в културата като фактори за устойчиво развитие;
- Насърчаване на активното взаимодействие между отделните институции от културния сектор в посока опазване и популяризиране на културното наследство;
- Разработване на ефективен механизъм за финансиране на дейността на културните институти и изкуствата от държавния и общинските бюджети, както и привличане на алтернативни източници и форми;
- Усъвършенстване на съществуващата нормативна база в областта на културата;
- Дигитализиране на културно(то) съдържание;
- Създаване на условия за разгръщане на потенциала на българските творци и тяхното представяне (както) пред (родна, така и чужда) публика;
- Популяризиране на постиженията на българската култура в чужбина и международно сътрудничество.
- Създаването на среда, която да насърчава и закриля културното многообразие и творчество.
