Управлението на културните процеси е сложен и продължителен процес. Той изисква както визия за развитие на националната култура, така и поредица от конкретни стъпки, с които тя да бъде развивана съобразно и новите условия на живот. Министерството на културата, като административен орган на най-високо държавно и управленческо ниво, за последните 140 години съществува както самостоятелно, така и като част от други институции, съобразно конкретната политическа обстановка и обстоятелства на държавно развитие. В настоящият доклад вниманието се спира върху отделни моменти от развитието на Министерството на културата през годините. Направен е опит да се оформят и някои от неговите приоритети в хоризонт за развитие от пет години занапред.
Статията е публикувана в сборник с научни доклади от XIX национална научна конференция с международно участие “Обществото на знанието и хуманизмът на ХХІ век”, София, 1 ноември 2021 г. С., АИ “За буквите – О писменехь”, с. 171-182, ISSN 2683-0094
Пълният текст можете да прочетете ТУК
……… Кратко резюме……..
Настъпилите след 1989 г. промени слагат своя отпечатък и върху културната политика. На 16 февруари 1990 г. е създадено отделно Министерство на културата. В най-близък аспект до него остава Министерството на просветата, като за кратки периоди двете министерства отново се обединяват. През 1991 г. бива приета и нова Конституция. Основополагащо се явява приетото решение за присъединяване към Европейския съюз. Възприема се виждането, че налице е нуждата от въвеждане на три основни принципа в българската културна политика – раздържавяване, децентрализация и демократизация, които следва да бъдат поставени в контекста на ефективно и демократизирано управление. Като важна цел се поставя премахване на въведените идеологически рамки и промяната на централизирания подход на управление. В тази посока работят и създадените още през 1991 г. национални центрове по изкуствата. През 1997 г. бива публикуван и обсъден доклад на група европейски експерти, съдържащ констатации, оценки, препоръки и предложения за отделни мерки, които следва да се основа за нова Стратегия за развитие на българската култура. Приема се необходимостта от: ангажираност на всички заинтересовани от развитието на културата страни; търсене на нови източници на финансиране; обучение на кадри за управление; адекватно управление на културата, опиращо се на обществените нагласи и очаквания; обновяване на нормативната база; формиране на качествено нов културен пейзаж; реална оценка на съществуващото положение и набелязване на изпълними цели; нов тип управление в културата; въвеждането на културния мениджмънт. Този етап приключва с въвеждането на нов тип културно законодателство. С приетия през 1999 г. ЗЗРК. се регламентира правния статут на културните организации и отделните видове културни институти, правомощията на Министерския съвет и министъра на културата. Важно е създаването на Национален фонд „Култура“, както и възможността за общински фондове „Култура“. Посочват се и основните принципи на националната политика за култура, които следва да се съблюдават.
Върху последния към момента период, започнал от 2007 г. и продължаващ и понастоящем, отражение имат най-вече промените настъпили в резултат от присъединяването на България като равноправен член на ЕС. Необходимостта от законодателни изменения, ясно изразени след 2000 г. изискват и изработване на ясна визия в това отношение. В основен приоритет се очертават изясняването на връзките между центъра (национално ниво) и районите (регионално ниво) в страната. Катализатор за това се явяват започналите процеси насочени към създаването и реализирането на партньорски програми. Дефинирането на целите и принципите за нов тип модел на културна политика изискват направата на проучвания и апробация на различни модели на управление на културните процеси. Извършва се проучване на европейското и световно законодателство. За структуроопределящи елементи се възприемат: 1)Децентрализация на управление и финансиране на културата; 2)Промени в културното законодателство; 3)Гарантирана равнопоставеност на различните типове културни институти в страната – национални, регионални, общински, частни; 4) Засилване ролята на неправителствения сектор. В съответствие с европейските изисквания се разработват поредица от нормативни актове. През 2009 г. се приемат се напълно нови Закон за културното наследство и Закона за обществените библиотеки. Актуализират се Закона за народните читалища, Закона за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения, Закона за авторското право и сродните му права и др. В обхвата на културно наследство влизат и съвременните визуални изкуства, които се приемат за част от неговия съвременен етап на развитие. От съществено значение се явява и приетата от ЕС на „Нова европейска програма за култура“ (22 май 2018 г.). Очертават се три стратегически цели със социални, икономически и външни измерения: 1) използване на силата на културата за социално сближаване и постигане на благосъстояние; 2) подкрепа на творческия потенциал на културата в образованието и иновациите, както и за създаване на работни места и растеж; и 3) укрепване на международните културни отношения. Това се явява един от основните приоритети, които България следва да реализира и занапред в културната си политика.
Структуриране на Министерството на културата, като основен административен и държавен орган.
През годините секторът „Култура“ се управлява на ниво министерство – като самостоятелно звено или в обединение в едно със сектора „Образование“. В структурно отношение се правят и редица изменения, които са отражение да действащата към съответния момент административно-правна система. Определящо при изграждането на администрацията на МК са два основни нормативни документа – Закона за администрацията (ЗА), както и Устройствен правилник за дейността на министерството. От особено значение се явява последния документ, защото именно той определя конкретната административна структура. Министерството се явява част от структурата на Министерския съвет и е основния централен държавен и административен орган, който провежда държавната политика в сектора „Култура“. Начело е министър, който изпълнява своите задължения и отговорности с помощта на заместник-министри. Със заповед на министъра се разпределят техните отговорности и ресори. В административен порядък, съгласно и ЗА, министерството е разделено на дирекции и самостоятелни звена, под ръководството на главен секретар. Самата администрация е структурирана в обща и специализирана. В общата са основно звената свързани с финансирането и счетоводството, управлението на собствеността и на човешките ресурси. Специализираната администрация включва в себе си дирекции по отделните направления – Сценични изкуства, Културно наследство, Авторско-правна политика, Международна дейност и др. На пряко подчинение на министъра са Инспекторат, Звено за одит и др. Макар и да липсва от официалната структура, често министърът на културата взема своите решения не само с помощта на своя политически кабинет, но и свиква т.нар. Колегиум на министерството, в който присъстват директорите на всички административни звена. Също така, в съответствие и с изискванията на отделните специализирани закони, към министъра на културата има изградени редица Национални съвети, които са със статут на експертно-консултативни органи. През 2013 г. е създаден Обществен съвет, който е конституиран като консултативен орган. Неговата цел е подпомагане посредством сътрудничество при вземане на решения, формиране на позиции, становища и инициативи, с цел провеждане на публичните политики в полза на българските граждани и при спазване на принципите на публичност и прозрачност.
Приоритети в дейността на Министерството на културата за един нов управленски мандат.
Приоритетите на МК се явяват част от управленческата програма на съответното правителство в частта й свързана с културното развитие. На базата на направен анализ през последните години, както и въз основа на програмните стратегии на правителствата от последните 20 години, като основни приоритети, които могат да се предложат в един предстоящ петгодишен период са следните:
- Опазване и популяризиране на националната културна идентичност, историческата памет и културно наследство. Насърчаване развитието на креативни творчески индустрии;
- Актуализиране на нормативна база (нов Закон за културното наследство; актуализиране на Закона за закрила и развитие на културата, Закона за обществените библиотеки и Закона за народните читалища; разработване на нов закон за книгата и българския език). Въвеждане на различните директиви на ЕС;
- Разработване на реално работещи указания, наредби и правилници отговарящи на новите условия на развитие;
- Приемане на Национална стратегия за развитие на българската култура;
- Активизиране дейността на съществуващите обществени и експертно-консултативни съвети. Разгръщане на обществени дебати по различни важни въпроси свързани с отделни сегменти на националната култура;
- Осъществяване на мониторинг в областта на опазването и популяризирането на културното наследство;
- Въвеждане на нови механизми за финансиране на различните типове културни институти – национални, регионални и общински, в т.ч. и читалищната мрежа и неправителствените организации в сферата на културата, с цел подобряване на тяхната дейност и взаимовръзката с тях за изпълнение на националната културна политика. Насърчаване на проектното начало;
- Пълно дигитализиране дейността на МК с цел подобряване на неговата работа и комуникацията с гражданите и улесняване достъпа до предоставяни услуги;
- Продължаване на започналите етапи по дигитализиране на културното наследство в музеите, галериите и библиотеките;
- Стимулиране и развитие на визуалните изкуства;
- Създаване на нови продукти и подобряване дейността на сценичните изкуства;
- Създаване на условия и насърчаване разгръщане на потенциала на българските творци и тяхното представяне – в страната и чужбина;
При реализирането на тези приоритети като краен резултат би се постигнало:
- Модернизиране на културната инфраструктура в страната.
- Обновяване, ефективност и контрол при прилагането на законодателството в сферата на културата.
- Публичност и прозрачност на управлението и процеса на вземане на решения.
- Регулярно увеличаване на средствата и прилагане на ефективни модели и практики в сферата на финансирането.
- Пълно дигитализиране на културното наследство и културното съдържание, както и на достъпа до него.
- Развитие на нови творчески програми.
- Развитие на творческите сектори.
- Разширяване на сътрудничеството между административните звена по култура и гражданите, културните институти, научните центрове и образователните институти.
- Популяризиране достиженията на съвременната българска култура пред българска и чужда публика.
Изводи
Управлението на културните процеси се явява сложен и продължителен процес. Израждането на ясна визия и концепция за нейното реализиране през годините търпи своите изменения, в зависимост от конкретната обстановка на развитие на държавата. Въпреки това, като основни моменти се открояват приоритетите свързани със създаването на основна движеща структура, която да провежда и изпълнява националната културна политика, както и изработването на адекватна към съответния момент нормативна база. Създаването на кадри, които да администрират и насочват културните процеси също се явява не лека задача и през годините тя остава водеща за изпълнение.
Министерството на културата, като основен държавен административен орган се явява не само принципал на отделните културни институции, но е и призвано да създава и изпълнява основните принципи при провеждането на националната културна политика. Липсата на Национална стратегия в тази посока е съществен пропуск и въпреки нееднократните опити такава да бъде изработена, до този момент налице имаме само отделни проекти, които обаче нямат правна стойност.
Открояването на ясни приоритети и набелязването на конкретни дейности за тяхното постигане биха били от полза не само за Министерството като държавен орган, но и от полза за развитието на културата като цяло, както и за отделните дейци ангажирани с нейното изпълнение.
