Свети Николай е познат на народа ни като велик светител и чудотворец, покровител на мареплавателите и банкерите, но най-вече като благотворител. Почитта, с която се ползва този светия сред вярващите, е твърде голяма и тя се дължи на неговия свят и богоугоден живот, който е поучителен за нас най-вече с примерите на истинска християнска благотворителност.
Роден в края на III век, единствен син на богати и знатни родители, св. Николай още от младини проявявал голяма милост към бедните и нещастните. Още юноша, след ранната смърт на неговите родители, той раздал цялото си имущество. Когато възмъжал, бил ръкоположен за презвитер в родния си град Патара, където чичо му бил епископ. Тук като презвитер св. Николай имал възможността да прояви в пълнота своето добродетелно сърце, поради което и заслужено бил повикан за епископ на град Мир, област Ликия. В своето епископско служение св. Николай се оказал наистина помощ за нуждаещите се и покровител на всички отрудени и обременени.
Ето какво ни разказва неговото житие. Съобщили веднъж на светителя, че един човек от града, който някога бил имотен, а сега изпаднал в голяма бедност, като не намирал средства да омъжи почтено трите си дъщери, решил да използва тяхната младост и хубост, за да се избави от немотията. Св. Николай веднага намислил да попречи на това, като даде на бащата средства да омъжи дъщерите си. Това, обаче, той решил да направи тайно, за да избегне, от една страна, славата, която му било спечелило такова добро дело и, от друга, за да избави от срам нещастния баща. И така събрал една значителна сума и нощно време отишъл в дома на нещастния изпаднал баща. Намерил отворен прозорец, хвърлил през него кесията с парите и бързо си отишъл. Тези пари бащата употребил за настаняване на най-голямата си дъщеря. Неописуемо е било учудването на бащата, който видял и втори път грижата, проявена от Божието провидение към семейството му. Той пожелал да открие своя скрит благодетел. Дълго в бдение го очаквал, и когато при третото му идване го познал, хвърлил се пред нозете му, изповядал през потоци сълзи своето неверие в Божията помощ, престъпните си намерения спрямо своите собствени чада и пожелал да му се наложи църковно наказание -епитимия. Така великият Мирликийски светител спасил бащата и дъщерите от бедност и позор.
Ето как Божият угодник благотворил.
Тук ние трябва да отбележим, че добротворството на св. Николай е било напълно в духа на Иисус Христовото учение. Иисус Христос – нашият Господ Бог, съвършено познаващ човешката природа и нейните греховни наклонности, казва: „Сиромаси всякога (ще) имате при себе си“ (Иоан. 12:8), т.е. сиромаси в света ще има всякога, поради греховете на човеците. С това Той подчертава нашия дълг към тях, необходимостта да помагаме на нуждаещите се, с други думи – нуждата от благотворителност. Но как да благотворим?
На това твърде добре ни поучава св. Николай, когото днес празнуваме. Ние чухме как той помогнал на бащата с трите дъщери – помогнал му тайно, не на всеослушание. Благотворителността на св. Николай оставала преди всичко тайна, което само по себе си е голям подвиг. Да запазва в тайна своята милостиня може само този, който е надвил в себе си гордостта – първият и най-тежък грях на човека. Тайно да даряваш означава, че не даваш за своя си слава, а за слава Божия. Защото Сам Бог казва: „Кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците… ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната“(Мат.6:2,3).
Освен да остава в тайна, милостинята ни трябва да бъде и навреме дадена. И по отношение на това, св.Николай е образцов благотворител. Той помогна на нещастния баща в точното време, т.е. преди да съгреши, преди да изпадне в ръцете на лукавия. Ако св. Николай бе подал своята ръка за помощ, след като бащата бе вече опозорил своите деца, кого щеше да ползва тя?
Нашата милостиня трябва да бъде навременна. Само тогава тя придобива смисъл. Да проявиш милосърдие, да извършиш благодеяние навреме, е равносилно на това да спасиш погиващ от явна гибел. То е все едно като да хванеш и подкрепиш надвесилия се над дълбока бездна и да го придърпаш отново към живота преди да е паднал и погинал.
И най-после, благотворителността на св. Николай се характеризира с това, че той е помагал и е давал без да гледа на лице, т. е. на кого дава. Днес обикновено ние търсим да подпомогнем хора „благонадеждни“ и „почтени“. Такива, които да заслужават нашата помощ. А св. Николай подбираше ли кому да помага? Ако той като нас бе търсил само „благонадеждни“, би следвало да не помогне на един баща с греховни намерения. Той обаче подпомогна тъкмо него, защото помнел, че и „Син Човечески дойде да подири и да спаси погиналото“(Лук. 19:10).
Източник: https://bg-patriarshia.bg
