Народното читалище е не само уникална българска институция, но и единствената която води началото си от повече от 160 години. От създаването си до сега читалищната мрежа е работила и работи в с голямо обществено одобрение и е припознавана от гражданите като най-съществена и важна за българския обществен и културен живот организация. Още от първите години на своето възникване читалището се очертава като специфична институция създадена от гражданите за гражданите. Всичко това се отразява и на неговата същност, която намира изражение в изградената нормативна база, послужила за опора на развитие на читалищното дело през годините. До влизането в сила на последния Закон за народните читалища са съществували само още три други закона. По същество основните функции на читалищата ги откриваме в три от тях, което показва устойчивост и оценяване същността на тази организация. В настоящата статия ще проследим накратко същността на всеки един от тези четири закона.
Статията е публикувана в сб. Научни трудове на УниБИТ. София: За буквите – О писменехь, том 18, 2021, с. 224 – 231. ISSN 1314-2623
Пълният текст на статията можете да видите ТУК
