За начална година на създаването на българските читалища е възприето да се приема 1856 г. През първата й половина, последователно в три български града-Свищов, Лом и Шумен, възникват сдружения, с което се поставят и основите на бързо разгръщащото се читалищно движение. Като ареал то се разпростира във всички места населени с българи по цялата тогавашна Османска империя. През тези години обстановката в нея и по-конкретно в нейните балкански провинции е изключително напрегната и динамична. Като център на Балканите българските земи се явяват мястото, което фокусира вниманието на европейската дипломация за дълъг период от време. Очерталата се през първата половина на XIX в. нова обществено-икономическа и политическа ситуация катализира общи промени в целия регион. Всички те се явята основно като резултат на двете последователни Руско-Турски войни-от 1828-1829 г. и 1853-1856 г. Влияние оказва и обществения интерес към християнските народи проявен най-вече сред интелектуалците в Англия, Франция, Италия, Австро-Унгария и не на последно място в Русия. Призивът за обръщане внимание към живеещото в Османската империя християнско население, на неговите нужди от самостоятелно културно и политическо развитие все повече се споделя в европейската преса. В същото време, живеещите в обширната империя народи открито предявяват своите претенции за независимост, като пътя за нейното постигане преминава през различни етапи.
Пълният текст на статията можете да видите ТУК
