Поглед назад, в настоящето и в бъдещето – читалищното дело в България

Публична академична лекция на тема: „Поглед назад, в настоящето и в бъдещето – читалищното дело в България“

Лекцията е изнесена в УниБИТ, 06.06.2023 г., зала „Тържествена“

Текстът на лекцията е публикуван в сп. „Ново време“

Тъй като миналото не може да бъде променено, но ние притежаваме бъдещето си, то е нужно  опрени на миналото да вземаме правилните решения в настоящето

В представите на българския народ народното читалище е една от най-знаковите институции, създадени преди години, продължаващи да присъстват и да се развиват и днес. Общественото мнение го възприема като място със своя специфична мисия. Тук се получават знания, но се и съхраняват, опознават и препредават голяма част от традиционните ценности на нацията. Неговите корени се откриват в миналото. Те са преплетени с формирането на стремеж за независимост, модерно образование, форми на благотворителността, наченки на гражданско осъзнаване и начало. Всичко това завоюва за българското читалище безспорната позиция на организация създадена от и за хората, спечелила тяхното доверие и признателност. В публичното пространство, когато се говори за читалища се акцентира върху това, че става въпрос за институция, която е не само свързана с миналото ни, но и такава, която следва да се отнесе в настоящето и с не по-малка значимост и към бъдещето. Често се използва и следното определение: „културна институция за разпространяване на знания и култура, особено активна през Възраждането, доразвила се през годините“. На следващо място – „сграда, често издигната в централната част на населеното място, в която се помещава културна институция, имаща библиотека, театрален салон, зала за репетиции“. За чужденците „читалище“ е не само трудно за произнасяне понятие, но съдържа в себе си и доста енигматичност. В повечето случаи те го свързват с организация, която работи не само за подпомагане на културното развитие, но и такава съсредоточила усилията си в сферата на доброволчеството и благотворителността. Също така за запазване на традицията и националната културна същност. Приемат, че тя е важна за българския народ и е изпълнена с елементи на народопсихология, което я прави специфична и характерна….

___________________________

Пълният текст на лекцията можете да видите ТУК

Презентацията към лекцията можете да видите ТУК

___________________________

Текстът на лекцията е публикуван в сп. „Ново време“