Политики за опазване и популяризиране на нематериалното културно наследство. С., 2013, Издателство За буквите – О писменехь., ISBN 978-954-2946-69-4. 284 с. : с цв. ил. ; 21 см. Библиогр.: с. 219-233, Рез. на англ., фр. ез.
Разработването на политики за опазване и популяризиране на нематериалното културно наследство е сложен по своята същност и проявление процес. През годините той се развива възходящо и систематично и представлява общо/групово, а не единично действие. В най- голяма степен, този процес е подчинен на необходимостта и стремежа не само към съхраняване на знанията и уменията за културно изразяване, които имат важно историческо, художествено и културно значение за развитието на човечеството, но насърчава и тяхното предаване на следващите поколения, чрез реализиране на ефективни програми в тази област. В днешния ден, от първостепенна важност се явява нуждата от въвеждане на нов тип политики, които да отчитат грижата за хората – създатели, носители и олицетворяващи традиционната култура. Тези политики трябва да бъдат ориентирани към предприемане на конкретни стъпки, реализиращи се на локално, национално и международно ниво. Това следва да се прави и с оглед на необходимостта самите хора да продължат да усъвършенстват своите знания и умения, за да могат успешно да ги предават на следващите след тях поколения. Настоящата книга се спира на всички тези проблеми, като ги посочва в тяхната същина и развитие. Представят се усилията положени от страна на ЮНЕСКО, основаващи се на приетата през 2003 г. в Париж „Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство“. Разкрива се и българският опит, насочен към съхраняване и популяризиране на традиционната култура и памет.
Development of policies for the safeguarding and promotion of intangible cultural heritage is complex in its nature and manifesting process. This process is regarded to the need and the desire to preserve the knowledge and the skills of cultural expression as they have significant historical, artistic and cultural value to the development of mankind and encourages their transmission through generations by implementation of effective programs in this area. Nowadays, the need of creating new type of policies that are taking into account caring about people (e.g. performers of traditional culture) is prioritized. These policies should be oriented towards taking concrete steps on local, national or international level. This book touches all these issues as they stated and their development. The book reveals the UNESCO’s efforts, based on adopted in 2003 „Convention for the Safeguarding of the Intangible Cultural Heritage “ and the Bulgarian experience aimed at preserving and promoting traditional culture.
Пълният текст на монографията можете да видите ТУК
