Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство – 20 години по-късно (предистория) / The UNESCO Convention for the safeguarding of the Intangible cultural heritage – 20 years later (background)

Велев, В. Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство – 20 години по-късно (предистория) – В: Общество на знанието и хуманизмът на XXI в. Сборник с научни доклади от XXI национална научна конференция с международно участие – 1 ноември 2023 г. С., 2022, АИ „За буквите – О писменехь“, с. 165-175., ISSN 2683-0094

Резюме: С цел опазване и защита на културното наследство ЮНЕСКО предприема различни действия. За да се постигне по-ефективен контрол, както и насърчаване прилагането на общи действия се разработват и приемат поредица от конвенции, всяка от които насочена към определен сектор. Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство (Конвенция 2003) е в отговор на изразената необходимост от протекция спрямо тази „крехка“ и „уязвима“ по своята същност част от запазената и наследена традиционната култура. Нуждата от подобен стратегически документ изкристализира в поредица от предварителни срещи, семинари, конференции и симпозиуми. Тя се явява резултат и от работата на много експерти от различни страни.

Velev, V. The UNESCO Convention for the Safeguarding of the Intangible Cultural Heritage – 20 Years Later (Background) – In: Society of Knowledge and Humanism of the XXI Century Proceedings of the XXI National Scientific Conference with International Participation – November 1, 2023. Sofia, 2023, Academic Publisher “Za Bukvite – O Pismeneh”, pp. 165-175., ISSN 2683-0094

Abstract: In response to the need to protect cultural heritage, UNESCO has taken various actions. To understand effective control, somehow promoting common actions, everything is removed from convention, each is saturated with a division of cultural heritage. The Convention for the Safeguarding of the Intangible Cultural Heritage, approved by UNESCO in 2003, is in response to the need to protect this „vulnerable“ traditional culture in its own way. The need for it has been clearly demonstrated at many preliminary meetings, seminars, conferences. It is also the result of the work of many experts from different countries.