Замисълът на „Под игото“ датира от 1887 г. Емигрант в Одеса (където прекарва около една година – 1887 г.), Иван Вазов започва работа над романа. С известни прекъсвания тя продължава до началото на 1889 г. Желанието му е да създаде роман, подобен на „Клетниците“ на Виктор Юго. Тази идея – „родена една нощ“ – по думите на самия автор – прозира още в първите редове: „избягването на Огнянова в къщата на чорбаджи Марка напомня донегде нощното посещение на Jean Valjean в дома на свещеника Bienaimé. […] Много от епизодите в романа са плод на личните ми спомени и наблюдения. Повечето от действующите лица са истински личности от Сопот, с други или преиначени имена.“
В началото на 1889 г., скоро след като българското правителство амнистирало политическите емигранти, Вазов решил да се завърне в България, но преди да потегли от Одеса, за да избегне проверката на турската митница, изпратил ръкописа на „Под игото“ чрез съдействието на един бивш руски дипломат в България до руското посолство в Цариград.
Печатането на първата част на романа „Под игото“ продължава няколко месеца – до края на октомври или началото на ноември 1889 г. Излиза в първия том от „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. В „Книжовния отдел“ е поместено началото на „Под игото. Роман от Ив. Вазов, част I“. По молба на Вазов една част от тиража (около сто екземпляра) била оформена като отделни отпечатъци.
Първото самостоятелно издание на „Под игото“ като отделна книга излиза в Англия, в поредицата „Международна библиотека“ на лондонското издателство „Хайнеман“, 1893(4) г., почти година преди българското книжно издание.
Повече в статията „Как „Под игото“ се появи на бял свят – любопитни и неизвестни факти“, с автор д-р Малина Димитрова, публикувана на https://bulgarianhistory.org/
